Archive for Februar, 2009
Feb
27

пакет (300гр) многолистно (бутер) тесто
200гр пушена сьомга
няколко стръка праз – 8бр с дължина около 10см
жълтък за намазване

Празът се почиства и нарязва на парчета с дължина около 10-на см. При мен около 8бр. 3адушават се до омекване. Тестото се разгъва и разрязва на ивици с ширина 10-на см. Всяко стръкче се завива в тънка шайба сьомга и после в тестена ивица. Рулцата се редят в тава застлана с готварска хартия, така че ‘шевът’ на тестото да се пада отдолу, а върху горната страна се правят леки кръстосани разрези с остър нож. Рулцата се намазват с жълтък разбит с няколко капки вода и олио. Пекат се на средна скара, 200°C.

Пасват с гарнитура от броколи, брюкселско зеле, стъбла целина… също с мус от хрян и ябълка. Бяло вино.

Feb
26

3а форма с размери 30х12х6см.:

500гр брашно
100мл прясно мляко
100гр хладка вода
3 яйца
пакетче (7гр.) суха мая (ползвам на Др. Оеткер)
2с. л меко масло
2ч. л сол
4-5 скилидки чесън
зелена, червена, жълта средно големи чушки

Брашното се пресява заедно със сухата мая и солта. Прави му се кладенче и в него се добавят яйцата, прясното мляко и водата. 3амесва се като се добавя и маслото. Оставям сместа добре да се разбърка в кухненския робот – за около 10-на минути на умерена скорост. През това време се почистват чушките, нарязват се на ситно и задушават за кратко. Тестото се оставя за половин час да втаса. Охладени чушките се изсипват в тестото, добавят се и ситно нарязаните чеснови скилидки, разбъркват се с дървена лъжица. След което се изсипва в намазаната с масло или застлана с готварска хартия форма и се слага във фурната, която се включва на 200°C. Хлябът се проверява с шиш. Ако започне да се зачервява отгоре, а вътре е неизпечен – покрива се с фолио.
Вече изпечен – хлябът се изважда и оставя върху решетка да се охлади.

Чудесно пасва с катък с доматен вкус :-)

Feb
24

Днес е последният ден от Faschingszeit или Карнавалът По улиците, в магазините, локалите и дори учрежденията могат да се видят маскирани, облечени в причудливи или не толкова, страшни или комични костюми продавачи, служители, обикновени граждани и най-вече деца и младежи. Последният ден преди великденските пости е и последен ден за празненство, забавление и наздравици. Акцентира се на всичко странно, комично-весело и различно: пъстро, пищно, богато.. и по отношение на ястията. От мен по повода са и тарталетите с червено зеле:

3а 6бр.:

пакет (300гр) многолистно (бутер) тесто
300гр червено зеле
50гр стафиди
1-2с. л ром
250гр фина неовкусена извара
1-2с. л течна (36% масленост) сметана
50гр захар
6 коктейлни черешки

мазнинка
розмарин

3елето се нарязва на ситно и задушава в малко вода докато омекне. Разбърква се с напръсканите с ром стафиди. Сметаната, захарта и изварата се смесват на хомогенна смес, прибавят се към зелето. Разбърква се леко.
Тестото се разгъва, изрязват се от него кръгове с по 2см диаметър по-голям от тарталетените форми (при мен те са с диаметър 12см.). Намазани с мазнинка, формите се покриват (и по стените плътничко) с тестените кръгове, които се надупчват с вилица и пълнят с приготвената смес. В средата на всяка тарталетка се поставя по черешка. Пекат се в предварително загрята фурна, 200°C. Получават се вкусни, изключителни на цвят (цветовете на снимката не са обработвани) сладки тарталети:

Пасват чудесно с плодово вино – касис!

Feb
24

пакет (300гр) многолистно (бутер) тесто
300гр ситно нарязано червено зеле
1 ябълка
2-3с. л захар
50гр стафиди
1с. л ром

3елето се почиства, измива, нарязва на ситно и накисва за през нощта в марината леко подсолена и овкусена с оцет*. Отцежда се от водата, разбърква със захарта, наръсените с ром стафиди и почистената, настъргана на ренде ябълка.
Тестото се разгъва, изрязват се кръгчета от него, с диаметър малко по-голям от дъното на мъфинените форми. А те се намазват с мазнинка и във всяка се поставя тестено кръгче, което се пълни с лъжичка-две подсладена зелева смес. Пекат се на средна скара, в предварително загрята на 200°С фурна.

*марината:
1л вода
100гр сол
100мл ябълков оцет
1с. л захар

смесват се и оставят да заврат. 3а 300гр зеле – около половината количество. Накисва се и най-рано на следващия ден се ползва зелето. Измива се и отцежда от маринатата.

Feb
23

Сетих се о време все пак за рождения ден на баща ми. Но не достатъчно, за да избродирам нещо. Искаше ми се да му изпратя по-специална картичка, правена от мен. А идея за момента – никаква. Споделих с Марианка (ако се чудите коя – такава Марианка има само една, макар и с близначе-сестричка :-) ) и от дума нейна, спонтанната идея за час-два бе реализирана:

Отваря се.. развързва се..

Честит рожден ден, татко!

3драве, щастие, късмет!

Feb
22

250гр брашно
100мл айрян (1:1)
50гр мас
50гр смляно тиквено семе
1ч.л сол

Брашното се пресява със солта, прави му се кладенче, добавя се маста и постепенно айрянът. 3амесва се с добавяне на тиквеното семе до средно меко, почти нелепнещо тесто. Увива се в свежо фолио и оставя в хладилник за 15-30 минути. После се разстила, разточва се до дебелина не по-малка от 0,5см. Изрязват се малки формички, нареждат се в тава застлана с горварска хартия и пекат до златист загар на средна скара в предварително загрята до 200°C фурна.

Feb
22

пакет (300гр) многолистно (бутер) тесто
120гр много ситно нарязан бекон (шпек)
30гр смлян пармезан

Тестото се разгъва, нарязва на ивици (2-3см ширина и около 40см дължина), върху му се наръсва наситнения бекон и смляния пармезан. Всяка ивица се навива на охлювче, полага се в тава, застлана с готварска хартия. По желание могат да се намажат с жълтък разбит с малко топла вода. Пекат се на средна скара, 200°С. Не забравяйте бирата! :-)

* шпек

Feb
20

В последните дни на февруари времето е типично за сезона: мразовито и с онзи пронизващ, ужасно неприятен вятър, характерен за Виена, който с добавка от ситен снеговалеж се превръща образно казано в ‘черешката на върха на сладоледа’… 3имата все още си е тук и като че ли няма намерение да си отива. Само повечкото светлина в по-дългите дни поддържа настроението.. И сега пак, както всяка година по това време, ме налазва носталгия по лятото и един такъв смътен копнеж за слънце, зеленина и определeни вкусови усещания..

Резултатът:

Тортата е с диаметър 24см.

3а тестото (характерното за руло):

6 жълтъка
3 белтъка
80гр. захар
60гр. брашно
15гр. (1с.л) пшеничено нишесте
1/2ч.л настъргана лимонена кора
щипка сол

150гр сладко от ягоди

Разбиват се жълтъците с лъжица от захарта, щипката сол и лимонената кора. Белтъците се разбиват на сняг с останалата захар. Към тях постепенно се прибавят жълтъците. Към получената смес се прибавят леко и постепенно пресятото брашно с нишестето. Полученото тесто се изсипва в тава (размери приблизително 25х30см ) застлана с готварска хартия. Пече се на средна скара в предварително загрята фурна 230°C-240°C около 8-10мин. като още на 6-тата минута се проверява.. Когато е готово се обръща върху влажна кърпа, хартията се маха, веднага се намазва със сладкото, леко се за/навива с помощта на кърпата и се оставя така докато се охлади. Може да се сложи в хладилник, за да стегне добре.

3а долния блат:

2 жълтъка
1 белтъка
20гр. (1-2с.л) захар
20гр. (1с. л) брашно
15гр. (1с.л) пшеничено нишесте
1/2ч.л настъргана лимонена кора
щипка сол

Това е като количество приблизително, но най-добре продуктите да се смесят наведнъж в съд и след това разделят – 3/4 за рулото и 1/4 за долен блат.

3а пълнежа:

бял:

100мл течна неовкусена (36% масленост) сметана
100гр мскарпоне
100гр пудра захар
1бр. фиксатор за сметана

розов:

200мл течна неовкусена (36% масленост) сметана
1бр фиксатор за сметана
1с. л пудра захар
350гр плодово кисело мляко ‘ягода’
4листа желатин

В два различни съда се разбива сметаната + 1с. л пресята пудра захар и фиксатор. Към нея съответно се прибавя – за белия пълнеж: маскарпоне разбъркано с пресятата пудра захар, за розовия пълнеж: плодовото кисело мляко със стайна температура се смесва с втечнения и поохладен желатин – най-напред в по-малко количество, а после в цялото. Действа се внимателно и чевръсто, за да не се втвърди желатина на парчета при разбъркването му с плодовото кисело мляко. След това се добавя и разбърква внимателно и сметаната, разбита с лъжица пресята пудра захар и фиксатор.

След като и долният блат е изпечен и охладен, тортата се сглобява:

Върху подходящ поднос/чиния се поставя долния блат. Той е изрязан и напаснат с диаметър по-малък от този на тортения ринг, с който ще се стегне тортата. В разстоянието, което се явява разлика в диаметрите се редят шайби, равномерно отрязани от рулото. Внимателно се изсипва и заравнява приготвения пълнеж, същевременно тортата се стяга в ринга.

3а украса:

50гр сладко от ягоди
1-2с. л вода
2 листа желатин

20-на пресни листенца мента

Желатинът се накисва във вода, като набъбне, се затопля до втечняване на слаб огън. Разбърква се със сладкото и топлата вода (може и повечко да се сипне) до хомогенна смес. Като се поохлади малко, но така че да е все още течна, сместа се покапва върху тортата с помощта на лъжичка. Оформят се капките във форма на ягоди. Оставя се в хладилник. Добавят се листенцата мента, така че всяко сладко петно да се превърне в ягодка.

Вместо сладко може да се ползва готов ягодов десертен сос, в който да се прибави желатина.

Лесно е и вкусно:

Feb
20

3а 6бр:

пакет (300гр) многолистно тесто
2 консерви риба-тон в собствен сос
120гр топено сирене
1 средноголям домат
60гр моцарела (6бр. ‘бейби’-моцарела)
няколко маслини
няколко стръка див чесън
мазнинка

Разгъва се тестото и от него се изрязват кръгове (с 2см. по-широк диаметър от диаметъра на формите), с които се покриват намазаните с мазнинка тарталетени форми. Набучкват се с вилица.

Консервите се отварят и рибата се отцежда от течността. Смесва се и намачква заедно с топеното сирене. Пълнят се тарталетите. Върху всяка се добавя по шайба домат и парче моцарела, маслини и наситно нарязан див чесън. Пекат се на средна скара, 200°C.

С бяло вино.. чудесно!

Feb
15

Дни преди 14.02 nearest coinstar machine Coinstar Money Transfer, GREECE в итрините са вече с подходящата тематика. Цветарските магазини и павилиони са отрупани с прелестта на подранилите в оранжериите пролетни цветя и сред тях с аристократичен разкош се открояват розови букети. Локалите са вече в очакване, а сладкарниците предлагат сладки валентинки.. Няма как тази сладостна розово-червена вълна да ме подмине. Комерсиалността на празника не ме дразни – игнорирам голяма част от кича. Просто още един повод за освежаване на ежедневието. И няколко идеи се сборичкват в главицата ми..

Разбира се, не може без валентинки. И този път подготвям няколко сърцевидни листчета със закачливи любовни послания. Ще бъдат разпределени и скрити така, че да бъдат намирани от съпружето една по една в рамките на работния му ден. Удоволствие е да се занимавам с подобни дребни и уж несъществени неща. Обикновено при мен те са достатъчно на брой, за да ангажират солидно количество време – слава Богу! то по натоящем все още стига. Идеята за собственоръчно избродирана картичка-валентинка ме връхлита на време и след 2-3 дни е готова:

Тя е малък и симпатичен жест на внимание и любов, изработена с топли чувства и мисли, надписана с онези известни и много верни думи на Егзюпери, че любовта не е взиране един в друг, а погледи отправени в една и съща посока..

Междувременно розовкото ме е проследило и вмъкнало в кухнята. На гребена на романтичната вълна забърквам тесто и изпичам сладки:

3а да не прехвърля границата, от която сладкото се превръща в сладникаво, поредните валентинки са поднесени със закачката: “Не чух”, “Не видях”, “Не разбрах” – една особено подходяща стратегия за избягване на конфликти в семейния живот (къде ми е иконката за злорадо хихикане?).. Мдам:

Много са милички ангелчетата, нали? Всъщност е мъдро да не се казва, вижда и чува лошото, негативното, отрицателно зареденото..

За подреждането на масата избирам темперамента на червения цвят:

Решавам, че освен красивите, но някак си твърдички заради захарните перли валентинки, трябва да има нещо, което половинката хапва винаги с удоволствие – нещо със смляно маково семе, разбира се. Бутер-сърчица III – вкусни, лесни, ефектни:

И.. кхм! в деня на любовта и виното, избирам още един афрозодиак: шоколад! Този път е бял. Към него прибавям кокос и кандирани череши. Овалвам и.. voilà!

Няколко от вкусните Pralinen подреждам в кутийка, жест на симпатия и обич към свекървата, тя определено заслужава мило отношение:

А с пърхането на крилатата фраза “Любовта минава през стомаха” приготвям вечерята. Тя се състои от традиционното за зимните вечери ястие от кисело зеле, което чудесно хармонира с баварска наденица, в случая – вариант на зимно руло:

Не изглежда много романтично, та.. компенсирам с вида на салатката:

Масата е подредена в очакване на вечерята. Виното е вече опитано и одобрено, свещите запалени:

Вечеряме в спокойствие, мир и уют. Вдигаме наздравица и си пожелаваме, освен здраве, още много поводи за усмивка, добра дума, целувка.. късмет, любов и разбирателство както досега!